Как се е появила Вселената?

 

В началото не е имало нищо: нито светлина, нито материя. Това ни води до заключението, че температурата на това нищо е била абсолютната нула или 273,15 по скалата на Калвин. Някъде в това Нищо се е събрало малко количество енергия и така се е появил първият инфрачервен лъч светлина. Чрез излъчване на енергия този инфрачервен лъч се превърнал във видима светлина, а след това в ултравиолетова светлина. Чрез излъчването на светлина в околната среда светлината станала по-мощна и това предизвикало нещо като огромна "експлозия", защото под въздействието на нагряването чрез светлината Нищото става нестабилно и произвежда също светлина, която нагрява най-отдалечените части на Нищото. Така че в началото голяма част от Нищото просто e светнала.

Така че, ако приемем, че така нареченото Нищо има температурата на абсолютната нула или -273,15 °C и никъде не бихме могли да измерим такава температура, това означава, че дори в абсолютното Нищо има достатъчно инфрачервена светлина, която би могла да започне да изгражда материята. Но как материята се изгражда от светлина? Просто чрез събиране на светлинни лъчи в по-сложни структури, като се отдава енергията им. Това е като събирането на два или повече атома в молекула, лъчите на светлината са склонни да се събират, защото високите нива на енергия са нестабилни. Това е като в химията, молекулите имат по-ниска енергия от атомите, групите от лъчи, събрани в електрон, протон и всички части на атома, имат по-ниска енергия и това прави материята стабилна. Тя се разтваря в светлинни лъчи само ако към нея се приложи енергия, както при процеса на горене.

Нашата вселена е съставена от материя, която е изградена от светлина

Материята расте успоредно с нарастването на светлината. Светлината расте чрез енергия, като излъчва светлина, а чрез излъчването на енергията на светлината расте материята.

И така, ще свърши ли нашата Вселена?

 

- Никога, тя просто расте чрез процеса на излъчване и придобиване на енергия. Доказателство за това е, че Слънцето расте, Земята расте и всички планети растат. Те не се разреждат, защото гравитацията им намалява, а просто растат и стават все по-тежки. И тъй като това се случва паралелно с всички тях, няма разбалансиране на гравитационните полета.

Например има много места за религиозно поклонение, където има скали, които бавно растат. Истината е, че всички скали растат, но ние забелязваме само тези от тях, които са в близост до църкви или манастири.

 

Можем ли да пътуваме със скоростта на светлината?

 

Разбира се, тъй като ние сме изградени от светлина, единственият въпрос е какви ще са пораженията върху живата материя. Най-важният въпрос е къде бихме попаднали, ако се движим със скоростта на светлината - на Луната, под водата или под Земята. Тъй като всичко във Вселената се движи по определена траектория, е много трудно това да бъде изчислено. Съществува и така нареченото топене на материята. Доказателство за това е проектът "Филаделфия": някои човешки същества на този кораб, който всъщност е бил превърнат в светлина чрез силно електромагнитно поле, са се разтопили в неживите обекти на кораба, защото всички хора и корабът са се движили в околната среда, като понякога са се доближавали толкова много, че под формата на светлина са се включили един в друг, когато са се превърнали отново в материя.

Твърди се, че експериментът във Филаделфия се е основавал на аспект от някаква единна теория на полето - термин, въведен от Алберт Айнщайн за описание на клас потенциални теории; такива теории биха имали за цел да опишат - математически и физически - взаимосвързаната природа на силите на електромагнетизма и гравитацията, с други думи, обединявайки съответните им полета в едно единствено поле.

 

Според някои сведения неуточнени "изследователи" смятали, че някаква версия на това поле би позволила с помощта на големи електрически генератори да се огъва светлината около даден обект чрез пречупване, така че обектът да стане напълно невидим. Военноморските сили смятат, че това е от военно значение, и спонсорират експеримента.

 

Друга неприписана версия на историята предлага изследователите да подготвят магнитни и гравитационни измервания на морското дъно, за да открият аномалии, предполагаемо въз основа на опитите на Айнщайн да разбере гравитацията. В тази версия има и свързани с това тайни експерименти в нацистка Германия за откриване на антигравитация, за които се твърди, че са ръководени от SS-Obergruppenführer Hans Kammler.

 

Няма достоверни, приписвани сведения, но в повечето разкази за предполагаемия експеримент USS Eldridge е бил оборудван с необходимото оборудване във военноморската корабостроителница във Филаделфия. Изпитанията започват през лятото на 1943 г. и се предполага, че са успешни в ограничена степен. В резултат на един от тестовете "Елдридж" става почти невидим, като някои свидетели съобщават, че на негово място се появява "зеленикава мъгла". След това членовете на екипажа се оплакват от силно гадене. Също така се съобщава, че когато корабът се появил отново, някои моряци били вградени в металните конструкции на кораба, включително един моряк, който се оказал на палуба на ниво по-ниско от това, от което е започнал, и ръката му била вградена в стоманения корпус на кораба, както и някои моряци, които изпаднали в "пълна лудост". "[21] Съществува и твърдение, че експериментът е променен след този момент по искане на Военноморските сили, като е ограничен до създаването на стелт технология, която да направи USS Eldridge невидим за радарите[22]. нито едно от тези твърдения не е независимо обосновано.

 

След това в предположенията се твърди, че оборудването не е било калибрирано правилно, но въпреки това експериментът е повторен на 28 октомври 1943 г. Този път Елдридж не само става невидим, но и изчезва от района в проблясък на синя светлина и се телепортира в Норфолк, Вирджиния, на повече от 200 мили (320 км). Твърди се, че Елдридж седял известно време пред погледа на хората на борда на кораба SS Andrew Furuseth, след което Елдридж изчезнал, а после отново се появил във Филаделфия на мястото, което първоначално заемал. Твърди се също, че военният кораб се е върнал приблизително десет минути назад във времето.

Много версии на разказа включват описания на сериозни странични ефекти за екипажа. Твърди се, че някои членове на екипажа са били физически слети с прегради, докато други са страдали от психически разстройства, някои са се материализирали отвътре навън, а други са изчезнали. Твърди се също, че екипажът на кораба може да е бил подложен на промиване на мозъци, за да се запази тайната на експеримента.

Светлина и електричество

 

Друго свойство на светлината и на всички тела е електрическият заряд. Колкото по-голямо е тялото, толкова по-голям е положителният му заряд, а колкото по-малко е тялото, толкова по-голям е отрицателният му заряд. Например неутроните са най-тежките, защото масата им е сбор от масата на протона и неутриното. Неутриното има неутрален заряд и е по-леко от протоните, но по-тежко от електроните. Светлината има различен заряд от по-малко от -1 до (-)безкрайност, а електроните са -1 и имат маса, която бързо се равнява на абсолютната 0. Така че, ако свържем масата със заряда на електричеството в диаграма, най-тежък ще е неутронът, близо до него ще е протонът, по средата между протона и елекрона ще е неутриното, след това идва електронът, инфрачервената светлина, цветната светлина и ултравиолетовата светлина, която няма измерима маса.

Означава ли това, че абсолютното Нищо има отрицателен заряд? -Да. Аз има отрицателен заряд и е с температурата на абсолютната нула (-273,15 °C).

Това води ли до заключението, че във Вселената има неизчерпаем източник на енергия? -Да. Доказателство за това са светкавиците, те се появяват на място, където температурата е много ниска и във вакуумна среда, и падат върху Земята, защото тя е положително заредена.

Така че материалните неща, които са положително заредени, съществуват в безкрайно отрицателно заредено триизмерно електромагнитно поле (ИНКТДЕМФ). Което означава, че Вселената е триизмерна. Може би има и други вселени, тъй като INCTDEMF е силно нестабилно, но те също са триизмерни.

INCTDEMF има най-висока енергия, ниска маса, най-висока честота, най-малка дължина на вълната или ако обичаме формулите: E.m=Q.c2.n, E=Q.c2.n/0, E=безкрайност. Такъв е и отрицателният му заряд.