Функция на нервната клетка

Нервната клетка освобождава различни невротрансмитери като допамин, глутамат, серотонин, норадреналин, ацетилхолин и др. По този начин се предава информация чрез електрически и химически сигнали. В местата на контакт (синапси) има малко разстояние, през което преминава сигналът. Това става с помощта на невротрансмитери, които се съхраняват в малки везикули. Когато се предава сигнал, нервната клетка освобождава невротрансмитерите и те преминават през синапса до рецепторите на следващата нервна клетка (или мускулна клетка).

Ако си представим, че нервните клетки се активират не само чрез електрически и химически импулси, но и освобождаването на невротрансмитерите предизвиква вибрации на мембраната на нервната клетка, което предизвиква инфразвук, можем да си обясним скоростта, с която функционира мозъкът, защото ако нервните клетки се активират чрез инфразвук, това означава, че всички нервни клетки в мозъка могат да комуникират много по-бързо. Инфразвукът може да се пренася и на определени разстояния.

Доказателство за тази хипотеза е явлението "летящ  холандец".

Летящият холандец (на нидерландски: De Vliegende Hollander) е легендарен кораб-призрак, за който се твърди, че никога няма да може да влезе в пристанище, обречен да плава в океаните завинаги. Митът вероятно произлиза от Златния век на Нидерландската източноиндийска компания (VOC)[1][2][3][4] и нидерландското морско могъщество през XVII в.[5][6][7] Най-старата запазена версия на легендата е датирана от края на XVIII в. Според легендата, ако бъде извикан от друг кораб, екипажът на "Летящия холандец" се опитва да изпрати съобщения до сушата или до хора, които отдавна са мъртви. Предполагаеми наблюдения през XIX и XX век твърдят, че корабът свети с призрачна светлина. В океанските предания гледката на този призрачен кораб е предзнаменование за гибел.

Едно от обясненията за феномена "Летящият холандец" е, че вълните на океана, удрящи се в стените на кораба, произвеждали инфразвук, който накарал всички моряци да полудеят и да скочат в океана.

Отдавна е известно, че инфразвукът може да предизвика психични симптоми. Това би могло да се обясни само чрез гореспоменатия факт, защото ако нервните клетки комуникират чрез инфразвук, тази функция би могла да бъде нарушена чрез инфразвук, идващ от околната среда.

Тази хипотеза би могла да обясни и комуникацията на делфините на далечни разстояния. Единствената разлика е, че те общуват с ултразвук (който се предава във водата).

Прилепите също са интересни животни, които могат да виждат околната среда в тъмното чрез излъчване и декодиране на инфразвук.

В науката е известна и морзовата азбука, която използва точки, запетаи и тирета за предаване на информация. Тези принципи се използват и от нервните клетки. Бихме могли да допуснем, че различните невротрансмитери са просто различни знаци (както точката, тирето, запетаята в морзовата азбука). Освобождаването на различни невротрансмитери предизвиква вибрации на мембраната на нервната клетка с различна честота. По този начин информацията се предава по-бързо до всички нервни клетки в мозъка. ... И така може да се предаде информация на определено разстояние до мембраната на друга мозъчна клетка, която започва да вибрира, предизвиквайки инфразвук и освобождаване на невротрансмитери. Така предаването на мисли би било възможно.

Единственият въпрос е, ако делфините и прилепите имат тази способност, възможно ли е и хората да я притежават.

 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Structure of Molecules

Function of the Nerve Cell

"Да бъде светлина"